България има един основен проблем. Образованието ни създава кадри, които са неподходящи за настоящия пазар на труда. Университетите са по-скоро начин за набиране на капитали от спестяванията на родителите или от спечелените от студентите пари, отколкото каквато и да било подготовка за реализация. Алма Матер учи, че можеш и да не работиш, но да минаваш, като си плащаш изпитите или преписваш там, където това е възможно. А всичко може да е много по-лесно. Ако ВУЗ те подготвя с практическа насоченост, можеш да работиш като стажант или младши експерт още преди да завършиш. Да трупаш знания и опит и така на 24-25 години вече със самочувствие да търсиш първата сериозна работа в живота си. Вместо това ти пълнят главата с остарели теории, библиотеката с морално изхабени трудове на преподавателите и автобиографията с едно голямо нищо.  Ако образователната система не бъде променена тотално през този мандат ни очаква много сериозна криза за кадри след прословутата криза. Ако досега работодателите даваха шанс и на неопитни абсолвенти, които впоследствие се обучаваха и ставаха добри специалисти, в период на криза този феномен изчезва и след 5 години няма да има способни кадри. А изплуването на БГ икономиката е неизбежно и след този спад, точно кадрите ще са фактора, който ще поведе страната към  икономически бум или ако ги няма към лек и плавен растеж. А с него се видя, че трудно можем да настигнем дори и страните от Централна Европа.

И е така и не е така. Не знам как изглеждат нещата от страна на работодателите, но знам как изглеждат нещата от другата страна. Аз съм с висше образование, но не съм със специалност, която се търси на пазара на труда. Няма да ти казвам на какви унижения съм била подлагана заради това. Защото ако пък университетите се съобразяваха само и единствено с желанието на бизнеса, тогава какво... всички до един щяхме да сме счетоводители, финансисти и още 2-3 неща, които в момента това се търсят. А не примерно, лекари и учители. Обаче, когато след няколко години нещата се обърнат, тогава ще има недостиг на кадри в някоя друга сфера. Така че, е глупаво да не дадеш шанс на някой да се докаже, само защото не е завършил "правилната" специалност, а в същото време да назначиш втория братовчед на лелята на зълвата на..., който едвам е завършил гимназия. Може да не си съгласен с мен. Това си е лично мнение. Но ми писна като ида на интервю за работа да ме гледат като извънземно и да чувам реплика от типа: "Хъм... много интересно!" придружени с повдигане на веждите.

(не само техен, де) - там повечето студенти са изпратени от работодателите си на техни (на работодателите) разноски. Безпощадна логика - ако някой друг, освен мама и тати се е навил да плати, значи има хляб в теб (1) и му трябва висшист точно с тази специалност (2). И друго, там, за да учиш магистратура, се иска трудов стаж и препоръки от работодател, независимо кой ти плаща. И има резон - там образованието е с практическа насоченост, а като не си работил, няма как да поставиш теорията в контекст.
Е, има си филологии, история на изкуството и т.н., които нямат бизнес подплата. Но се предполага, че който има пари да плаща за такова образование, или не смята да се изхранва с дипломата си, или има концепция как да я постави в услуга на някакъв доходоносен бизнес.
Колкото до нашата система - така е, училищата предимно изпомпват средства от студентите и техните семейства. Което иде да покаже, че все още има какво да се изпомпва :).
Не че съм против човек да се развива в области, които го влекат без оглед на бъдещи доходи, но един отговорен пълнолетен младеж би трябвало първо да си даде отговор на въпроса - а как ще си плащам сметките, като не мога да правя пари от дипломата си? Или ще ми ги плаща някой друг? Кой и защо ще го прави? И т.н.

Точно така си е. И понеже аз бях една от най-добрите в курса, не че искам да се хваля, се преполагаше, че още от 2-3 курс щях да съм сигурна къде ще работя като завърша. А не сега да тичан нагоре-надолу по разни интервюта и да се моля да ме вземат за секретарка. Тъпо е, ама като нямам връзки, какво да правя.