В началото на рубриката Европа в 24 часа ще се спрем на сложните отношения между Русия и бившите съветски републики. По-специално внимание ще обърнем на сътрудничеството между Москва и Беларус в контекста на признатите от Москва Абхазия и Южна Осетия. Руският президент Дмитрий Медведев заяви, че Минск трябва да реши дали да се съобрази с решението на Кремъл и да признае отделянето на двете провинции от Грузия. Както повечето проблеми в рамките на бившия СССР и този има нужда от припомняне на историята на засегнатите страни. Нека първо да чуем какво каза Медведев по повод позицията на страната му:
Медведев:
Много пъти съм изяснвявал позицията на Руската Федерация по казуса Абхазия и Южна Осетия. Ние ги признахме и това беше един много сложен избор пред нашата страна. Всички държави трябва да решат за себе си дали да го сторят или не. Беларус също.
След конфликта с Грузия през август 2008-а Москва призна двете сепаратистки републики. Техният статут в момента е много неясен, тъй като международната общност, с изключение на Русия, Венецуела и Никарагуа, все още ги счита за част от Грузия. Двете територии имат свои президенти и правителства, които Москва открито подкрепя. Точно този казус е един от определящите за отношенията между Кремъл и Запада. Всъщност Руската Федерация негласно се позовава на прецедента Косово за признаването на Абхазия и Южна Осетия. Тогава точните думи на руските власти по повод независимостта на Прищина бяха Отворихте Кутията на Пандора. Вече се досещате, че това изявление бе насочено към Съединените Щати и част от страните от Европейския съюз, които открито подкрепяха самостоятелно Косово. Но да се върнем към бившите съветски републики. Тбилиси поиска от Беларус да не се съобразява с руската позиция и да не признава бившите грузински провинци. Властите в Минск се считат за едни от най-верните съюзници на Москва след разпадането на Съветския Съюз. Доскоро се смяташе, че политиката на Беларус се определя в руската столица. Президентът на страната Александър Лукашенко се опитва да се отскубне от примката на Кремъл и да затопли отношенията със Запада. Този процес изобщо не е лесен. При всяка проява на своеволие Москва играе енергийната карта и показва на практика, че за добри приятели цените са едни, а за непослушни бивши съюзници газът и петролът струват скъпо. Ако беларуските власти не вярват може да попитат Украйна. Там вече всяка зима се чудят дали ще имат достатъчно синьо гориво, като тази тенденция започна с прозападната революция в страната. Първо, за да се опипа почвата Кремъл започна с леко покачване на тарифите, а миналата зима ясно и дебело подчерта, че няма изключения за Киев и Украйна трябва да си плаща по пазарните тарифи. Които са в пъти по-скъпи от тези за приятели. В случай, че не сте се объркали от столици и имена на екс-съветски републики останете със следващия материал.
Приятелите и враговете на Русия
© Юни е. Време е за втори фронт