Търси се популярна и харизматична личност. Може да има склонност към популизъм и задължително трябва да може да извлича дивиденти от икономическата криза. Подобна обява не може да бъде намерена в сайтовете за набирането на персонал. За сметка на това тези критерии се ценят особено при избора на лидерите на страните от Централна и Източна Европа. В този видеоматериал ще опитам да намеря общото между държавите в региона и склонността им да излъчват държавни и правителствени ръководители със сходни качества и характеристики. Въпреки че са аутсайдери на европейската скамейка, тенеденцията за подобен тип лидери започна точно от България и Румъния. На пръв поглед Траян Бъсеску и Бойко Борисов нямат много общи черти. Ако се вгледаме, обаче, няма как да не отбележим, че двамата печелят своята популярност с нестандартния си подход. Политически коректният език отсъства от визитките на Бъсеску и Борисов. За българският премиер и прямият му стил на комуникация у нас вече знаят дори и хората, които изобщо не следят политическите процеси. Да не говорим за вицовете за министър-председателя, които са може би по-популярни от тези за бившия Първи. От другата страна на Дунав, Бъсеску също не си поплюва с изявления, които меко казано скандализират. Странното е, че те се струват неуместни най-вече на западните наблюдатели, а румънците не могат да се нарадват на тъй наречения политически некоректен език на президента. Затова и си го преизбраха за втори мандат. Бъсеску, който призна, че е посещавал публични домове като млад моряк, е известен с гуляите си в кръчми, по време на които грабвал жени, за да се върти с тях на дансинга, а след това се качвал на колата и отпрашвал. Борисов си призна, че е набил бившият приятел на дъщеря си. Подобни признания биха накарали Пи ар-ът на който и да е от европейските лидери да се изчерви и да препрочете упътванията за кризисен Пи Ар. В София и в Букурещ съветниците просто гледат как рейтинга на клиента им не спира да расте. Общо в 6 страни от Централна и Източна Европа гражданите ще гласуват през тази година. До Момента тенденцията сочи, че българо-румънският пример ще бъде последван. В Унгария опозицията водена от Виктор Орбан ще спечели с голяма преднина пред управляващите социалисти. Той вече има един мандат като премиер между 1998-а и 2002-а година. Ето какво казва Уикипедия за Орбан. Политическите решения,които той взема често са подлагани на остра критика от страна на опозиционните партии в парламента. Те го обвиняват в прекомерна авторитарност, както и в желание да редуцира законовите прерогативи, с които разполага народното събрание,в полза на силната личност на бившия премиер. Звучи познато, нали? В Полша силният човек е премиерът Доналд Туск. Извън пределите на страната той е известен с това, че редовно обединява около позицията на Варшава останалите източно-европейски лидери. Само трябва да си спомните неочаквания отпор, който дадоха бившите соц-държави при постигането на споразумение за борба с климатичните промени. В Полша той е най-популярният политик. Причината отново е позната. Доналд Туск е известен със спокойствието и лекотата, с която върши нещата. Той запази имижда си на обикновено момче и все още обича да играе футбол в Гданск през уикендите.
