Асоциацията с куфарна търговия обикновено е свързана със страните от Източна Европа. Носят се легенди за забогатели с пренасянето на различни стоки между България и Сърбия по време на ембаргото наложено на бивша Югославия. Всеки познва и поне един човек, който активно пътува до Турция, за да зарежда магазинче или просто да разпродава после всичко, което е купил изгодно в южната ни съседка. Ако героят на този репортаж беше българин, сърбин или македонец, то тази информация щеше да остане незабелязана или дефинирана като нормално явление. Андрес Мартин Форс, обаче е швед, при това дипломат. Доскоро той работеше като първи секретар в посолството в Беларус. 35-годишният мъж е заработвал допълнение към заплатата си с куфарна търговия. След разкриването на дейността му, той разбира се, е бил помолен да напусне страната.

Андрес Мартин Форс, първи секретар на търговско-икономическия отдел на посолството, се е занимавал търговия на стоки като чорапогашници и дамски чорапи. Той е товарел в личния си автомобил стоката, беларуско производство, пресичал границата и вече в Русия я продавал на свой контрагент магазинер. Дипломатът дори обикалял улиците с колата си и разлепвал обяви от сорта на "Чорапогащници - изгодно!". Благодарение на дипломатическия си имунитет 35-годишният швед не предизвиквал подозрение у милицията, а при пресичането на границата паспортът му помагал да избегне митническата проверка. За всеки случай обаче той се подсигурявал чрез рушвет, какъвто редовно давал на митничарите. Отново заради дипломатическия имунитет на Форс беларуските власти нямали право да го разследват и подведат под наказателна отговорност за контрабанда. Ето защо били принудени да заявят на високопоставения куфарен търговец, че е персона нон грата. Преди назначението си в Беларус Андрес Мартин Форс е бил на дипломатическа работа в Русия, Латвия и Литва. Явно много добре е успял да се интегрира в бившите съветски страни. Дори прекалено добре.